Свят, разкъсван от граници,
мислите превърнати в навици и те сами.
Света плаче с мен го прегърни...
Гледаме през тъмни очила,
виждаме красивото едва-едва,
забравихме защо сме и кога..
Аз избрах да бъда птица в небето,
можеш ли ти да бъдеш като мен?

Виж ме - мога да съм и във войната без страх!
Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как!
Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!

Този свят е един, но не за двама,
живея в любов и ще оставя
онези дни в надеждите изгубени!
Виж ме - през границите ще премина,
където искам ще отида!
Можеш ли ти да бъдеш като мен?

Виж ме - мога да съм и във войната без страх!
Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как!
Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!

Аз избрах да бъда птица в небето,
можеш ли ти да бъдеш всичко това?

Виж ме - мога да съм и във войната без страх!
Чуй ме - мога да крещя в тишината и знам как!
Няма да подмина знак и слънцето ни гали пак!