Как би живял, ако всяка мечта 
ставаше в миг моя светла съдба. 
Как би разбрал какво е нежна ръка, 
радостен вик или горчива сълза. 

Как да заспя, ако утре е край, 
как да умра, ако няма рай, 
как да се спра, ако няма страх 
да продължа и това да не е грях. 

ПРИПЕВ... 
Мой свят - огън във водата, 
мой свят - пясък във рЪката ти. 
И аз нямам вече истини. 
Имам само сили 
самотата си да стопя. 

Как да простя една грешка сега, 
като знам, че не ще е само тя. 
Как да обичам, като в твоите очи 
виждам как, виждам - любовта ще боли.

Защо да се боря, ако няма как 
света да променя? 
Защо да се моля, ако никого 
не мога да спася? 
Защо да търся, ако няма да намеря нищо сам? 
Защо да знам, защо да знам?