Аз отново съм пред теб, 
пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, 
имам всичко на света.

Гледам твоите очи - 
вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - 
какво ли търсиш?

Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това 
е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, 
късах струните със смях,
падах, плаках и летях 
в твоя приказен свят.

Бавно утихва вечерта - 
последни акорди, тишина.
Ти оставш пак сама - 
търсиш своя принц.

Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това 
е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка 
си има своя край -
изтривам своя грим 
и изчезва твоя принц сега.

Защо ме питаш кой съм аз?
На сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това 
е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.