Музика и текст: Иван Кръстев
Аранжимент: Красимир Илиев

1. Ела да изсвирим тази нежна меодия,
   която и след години някой ще слуша.
   Ти ще си рамото, аз ще съм пръстите,
   а между тях цигулката се е сгушила.

2. Започва да стъмва - сега е момента
   след малко над нас ще капят звездите.
   Птица пред полет ще се заслуша,
   вятърът ще ни разплита косите...

Припев:
   Листите есенни като ноти
   ще ни отрупат със своите ласки.
   Пред красотата също се плаче,
   както и пред невъзможното щастие.

3. Искам да сверим с теб до разсъмване
   тази нежна мелодия, дето никой не слуша.
   Ти си рамото, аз съм пръстите,
   а между тях цигулката се е сгушила.

Припев:
   Листите есенни като ноти
   ще ни отрупат със своите ласки.
   Пред красотата също се плаче,
   както и пред невъзможното щастие.