В рояка спомени свещенни
Де моят дух сега се губи,
Се твоят образ въжделенни
Духът ми, майко среща, люби.

Ти люлката си ми люляла
Със песни жалостно – опойни.
Над мен по цели нощи бдяла
През мойте нощи безспокойни.

Ти ме роди, но ти ми даде
И светлото, що в теб блестеше.
Ти и човека в мен създаде.
Ти два пъти, два пъти ми майка беше.

Душата ми от теб научи
Да мрази, да обича страстно.
От твоята душа засучи
Любов към всичко тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
И светлото, що в теб блестеше.
Ти и човека в мен създаде.
Ти два пъти, два пъти ми майка беше.

Ти ме роди, но ти ми даде
И светлото, що в теб блестеше.
О, ти и човека в мен създаде.
Ти два пъти, два пъти ми майка беше.

Ти и човека в мен създаде.
Ти два пъти, о два пъти
Ми майка беше.