Чака нашата лодка в реката
на кея ела, на кея ела.
Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла.

Бе до вчера окъпана в злато
тази река. Ний подарихме и
нашето лято, а малката лодка
нарекохме Моя любов.

О, до другия бряг не мога да стигна
без теб - ето лодката спря.
Спят отпуснати двете весла.
Как да върна при мен любовта?

Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла.

О, до другия бряг не мога да стигна
без теб - ето лодката спря.
Спят отпуснати двете весла.
Как да върна при мен любовта?

Ооооооо!

Чака нашата лодка в реката
на кея ела, с мен на кея ела.
Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла,
бавно се спуска мъгла,
и бавно се спуска мъгла.