Музика и текст: Иван Кръстев.
Аранжимент: Красимир Илиев.

Има някъде град под небето,
нарисуван от звук,от звук на вълна.
Има щастие с пясък покрито
и копнеж във очи,във очи на жена.

Има заливи,залези дълги,
има лодки,изкъпани в дъжд,
детски смях по алеите бяга
и чайки в спирали летят.

Припев:

Идва прилива,хвърляме котва
и понякога мислим на глас:
да останем с блестящото слънце,
неподвластни на времето в нас.
но когато нещо се случи
нека помним с усмивка деня.
Всяко лято на юга в сърцето
очакват ни с обич градът и морето.
     
Да запазим черупка от мида,
прегръдката нежна в следобеден бриз
но дори след това да отплуваме
да живее в нас този каприз.

Припев:

Идва прилива,хвърляме котва
и понякога мислим на глас:
да останем с блестящото слънце,
неподвластни на времето в нас.
но когато нещо се случи
нека помним с усмивка деня.
Всяко лято на юга в сърцето
очакват ни с обич градът и морето.