От кога я чакаш ти, от кога я чакам аз,
всички пак да ни събере.
Удома, удома край голямата елха,
тук се чуствам най-добре.
През прозореца на вън пак е бяло като сън
и деца играят в снега.
И загледана в тях в мечти потъвам пак
и с теб ли е така.

Бяла коледа е, като приказка е
и дано не спре давали,
детски смях да вали и любов да вали,
още много, много дни.\2

От кога го чакаш ти, от кога го чакам аз,
този миг с подаръците,
но за мен, но за мен е подарък всеки ден,
в който всички сме добре.

Бяла коледа е, като приказка е
и дано не спре давали,
детски смях да вали и любов да вали,
още много, много дни.
Бяла коледа е, като приказка е
този свят, този свят от чистият сняг,
по-красив от преди, по-добър от преди
той на чисто тръгва пак.