Музика: Иван Кръстев
Текст: Джина Панчева
Аранжимент: Красимир Илиев

Китара със скъсани струни
до вратата самотна във мрака мълчи,
лъч от заглъхнали думи,
скрит във нея все още блести.
Дух на отлитнала нежност шепти,
плаче изгубен акорд...

Припев: 
Толкова много неща да ти кажа,
искам, но още не мога, любов...
Този живот без теб е проклятие.
Тихите стъпки на дъжд по паважа
Чувам във ден, изненадващо нов.
Пак си със мене, любов. 

Чуй, плаче китарата,
до вратата подпряна и от всички забравена,
вън смее се лятото,
аромат на липи се разнася навсякъде.
Чувствам дъха ти отново, любов,
топла е лятната нощ...

Припев: 
Ето, дошла си при мене отново,
гледаш с присвити, чаровни очи,
даваш надежда, която горчи.
Влизаш в мечтите ми днес, без да питаш,
караш сърцето да тича сега,
носиш ми стара тъга.

Припев:
Толкова много неща да ти кажа,
искам, но още не мога, любов...
Този живот без теб е проклятие.
Тихите стъпки на дъжд по паважа
Чувам във ден, изненадващо нов.
Пак си със мене, любов.

Прегърни ме,
превърни ме, 
превърни ме в дъга.