Не искай да разкажа аз на света, 
на света мечтата си зареяна
 само в синьото на просторите...
 Защото знам ще кажат пак,
 както винаги казват хората:
 Разказана мечта - това
 все едно не е мечта.
 
Не искай да направя аз славослов, 
славослов на обич във сърцето ми,
 във сърцето ми от мен затворена.
 Защото знам ще кажат пак,
 както винаги казват хората:
 Признатата любов - това
 все едно не е любов.
 
Не чукай на вратата ми във нощта, 
във нощта, защото както знаеш ти
 тя е всеки път за теб отворена...
 А нека да си казват пак,
 както винаги казват хората:
 Отворена врата - това
 все едно не е врата.
 
А нека да си казват пак,
 както винаги казват хората:
 Отворена врата - това
 все едно не е врата.