Краят от първия миг ни заплашва
като от ясен свод гръм.
Странно докосват се пръстите наши
и любовта става сън.
 
И ни завъртат все същите грижи
пак на живота в кръга.
Пет-шест кафета, тъй дните се нижат,
а казват: „Живей за мига“.
 
Пет-шест кафета, тъй дните се нижат,
а казват: „Живей за мига“.

Припев: 
А казват: „Живей за мига,
живей сега, живей за мига“.
И казват: „Живей за мига,
живей сега, живей за мига“.
 
Хора, витрини ни гледат със завист
и се разбира защо.
Нека говорят, какво да се прави –
в нас подозират любов.
 
Няма по-хубаво в нашето време
с усмивка да срещаш деня,
да ти е весело и да си казваш:
„Просто живей за мига“.
 
Да ти е весело и да си казваш:
„Просто живей за мига“.
 
Припев:
А казват: „Живей за мига,
живей сега, живей за мига“.
И казват: „Живей за мига,
живей сега, живей за мига“.