Орлин:
Ти безрасъдно уби моятя вяра
с твоите вечни лъжи,
с не една изневяра,
ти, като всяка жена
хладнокръвно продаде
една любов без сълза дори.

Маргарита:
Ти с гордостта си уби моята нежност,
с твоите вечни кавги и с отчайваща ревност.
Дори и днес проклетата ти мъжка чест,
в мен търси само вина,
но аз сам жена, аз съм човек,
а не твоя совствена вещ. (х2)

Припев:
О: Мразя те.
М: Мразя те. (х2)
О и М: Както преди те обичах до лудост.
О: Мразя те.
М: Мразя те.
О: Омразата.
М: Омразата.
О и М: Както и любовта е изгарящо чувство,
с единствен жест, или с дума една,
ти издигаш стена между теб и мен,
М: еееее.
Дали си мъж и дали си жена,
Все едно е това, ти си вече сам,
Ти живееж сам, насаме с омраза.

О и М:
Ето така с омраза изнизват се дните.
Ето, така в омраза, живота отлита.
Единствено, надеждата е тази,
че все пак, може би, може би
и от лябов, от любов, може би
и от любов, от любов, човек мрази, мрази.

Припев:

Мразя те!