Спри, нищо не е свършило, 
само тъй ти се струва… 
Спри, още твърде рано е 
някой да се сбогува! 

Да - става тъй понякога, 
любовта уморява, 
но пламъкът в телата ни 
винаги побеждава! 

Припев: 
Ей, по-живи сме от всякога 
и не сме по-различни! 
Ей, истински, както никога 
пак съм тук и обичам! 
И обичам... 

И дори ако раздялата 
наистина е малка смърт, 
значи че за нас сега 
пак ще започне любовта! 
Всички пътища преплетени, 
всички думи неизречени 
пак при тебе ме доведоха...

Припев: 
Ей, по-живи сме от всякога 
и не сме по-различни! 
Ей, истински, както никога 
пак съм тук и обичам! 
И обичам...