В малко китно селце с италианско небе
живяхме трима братя с една сестра.
Всеки беше с талант и добър музикант
и пеехме на всички празненства.
На китарата аз,
Самбра на контрабас,
а Джорджо с мандолината в ръка,
щом запееше тя, Джиджи наща сестра,
пленяваше селцето с песента.

Припев:
И щом пристигне тя, посрещат я с цветя
пристига Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, с коси от злато.
Хубавата Джиджи,
тя пее за нас с вълшебен глас
и пленява сърцата.
Забравяхме за нашата тъга,
когато пее тя "O, Sole Mio",
пристига Хубавата Джиджи.

Джиджи, Джозефина, но всички я наричаха Хубавата Джиджи
и всички момчета бяха луди по нея.
Учителят този момък оставяше понякога учениците си,
за да я види шивачът който никога не излизаше освен,
когато Джиджи пееше.
Морякът, хаха, да и морякът слезе от кораба,
защото хоризонта скриваше от погледа му Джиджи.

Но пристигна веднъж от Америка мъж
и както казва бил милионер от гласа и пленен.
Този стар джентълмен предложи да я снима в Холивууд.
Всички ний сутринта, на перона с цветя
изпращахме Джиджи с свити сърца.
Колко горда бе тя, заминава сега,
за първи път с влак и то сама.

Припев:
И щом замина тя, селцето опустя
замина Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, 
с коси от злато.
Хубавата Джиджи, 
замина тя с песента,
да пленява сърцата, 
без нея всичко тука опустя.
Че няма кой да пее "O, Sole Mio",
замина Хубавата Джиджи.

Джиджи, когато влакът се изгуби
всички се върнахме у дома.
На другия ден селцето 
вече не беше същото,
учителят не се появи в класа.
Шивачът изчезна и 
никои повече не го видя,
а морякът отново се 
загуби зад хоризонта.
Нямаше я песента, 
нямаше я Джижджи.

Преминаваха дни, без мечти без игри,
заглъхнаха и селските тържества.
Всеки тук остаря, всеки тук побеля,
забравиха на Джиджи песента.
Само ние в нощта, трима брята с тъга
си мислехме за нашата сестра.
Но къде ли е тя, може би е сама
и пее ли на някой песента.

Засмяно лице, с коси от злато.
Джиджи, Джиджи,
това си ти, там в тъмното,
ти се върна, Джиджи.
А Америка? Ееее, не ти провървя там, а?
Америка, Америка,
но Джиджи, ти си Джозефина Лука Сантий,
ти си неаполитанка.
Джиджи, чуй, Джорджо взе китарата,
Джиджи Самбро също е тук.
Пей Джиджи, пей за нас,
това е твойта публика Джиджи,
ти тук си у дома Джиджи.
Ние те очаквахме Джиджи,
пей Джиджи, пей за мен, пей за тях.

Припев:
Пристига Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, 
с коси от злато.
Хубавата Джиджи,
тя пее за нас с вълшебен глас
и пленява сърцата.
Забравяхме за нашата тъга,
когато пее тя "O, Sole Mio".