Бият тези Хатински камбани 
на местата където преди 
бели къщи се будели рано 
от звъна на брези и звезди. 

Бият тези камбани открито 
и дочувам козарско звънче, 
сякаш пак се пибира с козите 
тук едно изгорено момче. 

Припев: 
Сякаш в утрото къща по къще, 
със звъна си събират Хатин. 
Сякаш село Хатин се завръща, 
изгорено до сетен комин. 

Бият тези камбани над мене, 
бият двайсет и шест са на брой, 
брой на къщи за миг изгорени - 
те не дават, не дават покой! 

Бият, в мене те бият до огън - 
вместо звън в те отронват искри. 
Будят съвести, будят тревоги 
и звездите запалват дори! 

Припев: 
Сякаш в утрото къща по къще, 
със звъна си събират Хатин. 
Сякаш село Хатин се завръща, 
изгорено до сетен комин.