Музика и аранжимент: Евгени Димитров
Текст: Ивайло Вълчев

Не знам молитви и не знам
какво и как се казва там, 
където няма никой да ме чуе, 
но всеки път щом пак  умра,
убит във гръб от любовта, 
прошепвам: Слава Богу, алилуйя... 

Алилуйя...

Боли, но пък благодаря, 
че ме научи на това - 
от всяка болка песен да събудя. 
Сега и да ме нараниш - 
най-много да ми подариш
един куплет за песен, алилуйя... 

Алилуйя…

Започва винаги така - 
жена, мъж и една змия, 
и ябълка, уж сладка - за заблуда.
И още там,  щом проумях, 
че красотата ти е грях, 
побързах да съм грешник, алилуйя! 

Алилуйя...

Сега и да строя стена, 
ти под различни имена
в живота ми все някак ще нахлуеш - 
любов, омраза, ревност, страст, 
ще ме накараш да крещя
уплашен и възторжен: Алилуйя! 

Алилуйя...