Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.

И без понятие за грош
спи половината човечество.

Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.

Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.

И пак е ден, Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно c'est la vie!,
но никой не напредва с лакти;

Тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всеки тук е оправдан
един античен израз - "готин".

Готин,
и аз съм тук! Но не така сам,
както често бил съм някога.

На раменете ми Лежи ръка:
интелигентна, нежна...


А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак не разгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...