В бяла мраморна тишина 
отеква ехото на нашето сбогом. 
С нови белези от самота 
ще мога ли да обичам отново? 

Твърде много пъти имахме всичко. 
Очите ни от ревност не виждаха това! 
Твърде много пъти не казвахме нищо. 
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина! 

Фалшиви струни за финал 
утихват в акорда на времето. 
Щом толкова любов съм дал, 
ще мога ли да обичам отново? 

Твърде много пъти имахме всичко. 
Очите ни от ревност не виждаха това! 
Твърде много пъти не казвахме нищо. 
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина! 

Обвинявам те, обвиняваш ме! 
Как стигнахме до път без изход? 
Наранявам те, нараняваш ме! 
Как така помежду ни скъса се всичко? Всичко! 

Твърде много пъти имахме всичко. 
Очите ни от ревност не виждаха това! 
Твърде много пъти не казвахме нищо. 
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина! 

Питам те как така стигнахме дотук сега? 
Загубихме и двамата повярвахме на ревността!