И какво от туй, че вече есента
е изплела жълтата си прежда,
не тъгуват, не тъгуват опустелите гнезда
те са пълни, пълни с толкова надежда.

Пак ще следват птици своя кръговрат,
ще се върнат по инстинкта древен.
Днес очите ми, очите ми са есенни гнезда
пролетта ще ги насели, вярвам с тебе.

Припев:
От ресниците ми запълзи
бисерче от нежността родено.
От любов са най-щастливите сълзи,
и любов, и любов е птицата над мене.

Не тъгуват опустелите гнезда,
те са пълни, пълни с толкова надежда.
И какво от туй, какво от туй, че вече есента
ги покрива с позлатената си прежда.

Припев:
От ресниците ми запълзи
бисерче от нежността родено.
От любов са най-щастливите сълзи,
и любов, и любов е птицата над мене.