Спи отдавна
сивия площад,
стъпки бавни
тръпнещи горят.
 
Среща се момчето
със своето момиче,
двама под небето,
сами в света.
 
Колко нежност
се събужда в тях
и надежда,
колко искрен смях!
 
Те остават сякаш
две смутени сенки,
влюбени във мрака,
сами в света.
 
Едно момче, едно момиче –
един до друг те се обичат.
 
Тръгнал нанякъде,
шепне им вятъра
без думи, без думи, без думи.
 
Колко нежност
се събужда в тях
и надежда,
колко искрен смях!
 
Те остават сякаш
две смутени сенки,
влюбени във мрака,
сами, сами в света.
 
Те остават сякаш
две смутени сенки,
влюбени във мрака,
сами в света.
 
Едно момче, едно момиче –
един до друг те се обичат.
 
Тръгнал нанякъде,
шепне им вятъра
без думи, без думи, без думи.