Той не беше по различен, беше като нас.
Имаше си име и живот.
Нито дявол, нито ангел беше като нас.
Малко по-добър отколкото по-лош.
Той се смееше с нас, пиеше с нас.
Той живееше с нас и вместо нас.
А в една студена вечер тръгна вместо нас.
Влезе пръв в мрака и остана там.
Казаха, че бил герой.
Че била съдбата такава.
Казаха, че бил герой в онзи миг.
Казаха, че бил герой, ала друго той би ми казал.
Я млъкни какъв герой, аз съм ченге, едно ченге.
Беше той един от нас. Никога на глас 
не говореше за слава и за чест.
Но когато се наложи тръгна вместо нас.
И едно ченге така ми липсва днес.
Казаха, че бил герой.
Че била съдбата такава.
Казаха, че бил герой в онзи миг.
Казаха, че бил герой, ала друго той би ми казал.
Я млъкни какъв герой, аз съм ченге, едно ченге.
Казаха, че бил герой, че била съдбата такава.
Казаха, че бил герой в онзи миг.
Казаха, че бил герой, ала друго той би ми казал.
Я млъкни какъв герой, аз съм ченге, едно ченге.
Едно ченге.