Една девойка ме попита:
- Къде е улица "Ракита"?
и аз нали съм услужлив,
макар и доста срамежлив,
събрах, събрах кураж и казах:
- Да! Веднага, веднага,
веднага ще ви заведа!
 
Припев:
Аз до нея, тя до мен,
всеки пита изумен.
Аз до нея, тя до мен,
всеки гледа възхитен.
 
А тя бе толкова красива.
Такава хубост рядко бива.
Жена видение и блян,
жена направо за екран,
но тя, но тя със мен ще повърви
до онзи, до онзи,
до онзи тротоар уви!

Припев:
Аз до нея, тя до мен,
всеки пита изумен.
Аз до нея, тя до мен,
всеки гледа възхитен.

Тя после в блок огромен влезна
и тъй за винаги изчезна,
и после в нашия квартал
чудесен слух бе полетял,
че аз, че аз съм ходил с една
неземно, неземно,
неземно хубава жена.
 
Припев:
Аз до нея, тя до мен,
всеки пита изумен.
Аз до нея, тя до мен,
всеки гледа възхитен.
 
А таз, която ме попита
къде е улица "Ракита",
навред я търся, но уви
тя вече тук не се яви
Какво, какво, че съм ухажван аз
Когато, когато,
когато нея нямам аз.
 
Припев:
Аз без нея, тя без мен,
тъй минава ден след ден.
Аз без нея, аз без нея, тя без мен,
ще я търся всеки ден.
 
Ще я търся, ще я търся,
ще я търся всеки ден.