Стари къщи с чердаци усмихнати 
и чемширени бели чешми. 
Стари улици - тихи калдаръмени 
със гирлянди от златни лози. 

Дъх замира пред портите дъбови, 
куп години пред тях са дошли. 
Те преграждали пътя пред чуждите 
и посрещали гости добри. 

Двори притихнали, стари калдаръмени, 
рой легенди нашепва нощта. 
Колко глъч помнят белите камъни, 
колко тихо е тука сега. 
Пеят песни канарени станове, 
бели менци по двора звънят, 
но разсъмва - пробягват видения 
и стопява се приказен сън.