За две ръце протегнати за срещи,
земята бих до края извървял,
за две очи, безумни и горещи
аз своята душа докрай бих дал

За твоите стъпки стигнали до прага,
молитви шепна - тъжна и сама,
за твоята усмивка вечно блага,
аз пазя наште тайни у дома.

Ела любов на тази среща късна,
ела и дай ни огънят си нов,
ако сърцата ни сега се пръснат
едно помни, било е от любов.

Аз чаках да получа само зрънце,
от мъжка нежност, само капка дъжд.
А ти любов, пристигна като слънце
и всичко ми донесе изведнъж.