Вечно нямаме време
гоним нови проблеми.
Всеки ден всеки час
някой сочи към нас.
Още щом се събудим
скачаме като луди
И политаме пак
сякаш гониме влак.

Нервите се обтягат,
но така се налага -
в този 20-ти век
с динамичен човек,
механичен човек,
прозаичен човек,
алергичен човек,
невротичен човек.

Утре пък ще ни кажат,
че лениви сме даже.
Други бързат пред нас
гонят всеки час.

Но какво да направим
има по-добри /2,
затова да забравим
болката дори / 2

Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.
Продължавай напред!
Тука има си ред.

Прелетяват сезони
ние времето гоним.
Ето спира се то,
да ни пита защо /4

Няма как, мое време
всеки бърза, знай / 2
И не можем да спреме
ще те гоним до край.

И когато далече
видим своя финал
други там чакат вече
своя стартов сигнал.

20 -ти век /6