Детство – вятър мой крилат,
слънце – детска топка златна,
мой довчера тичал свят
и зад ъгъла изчезнал!
Аз и днес те гоня пак
по земята необятна,
ала слънцето е мрак,
вятърът – въздишка звездна…
 
Чакай, мое детство! Спри!
Пак ела и донеси
слънце в моите игри,
вятър в моите коси!
Колкото и тъжни те
да са били в моя ден,
с тях аз – вечното дете –
все летя. И те – със мен.
 
Аз не съм се наиграл,
аз не съм се нажадувал
ни на радост, ни на жал.
Още пътят ми е дълъг…
Още вятърът крилат
с мен, със слънцето пътува.
Още моя детски свят
срещам аз на всеки ъгъл.
 
Чакай, мое детство! Спри!
Не, не спирай, продължи!
Но защо едни игри
с други ти смени, кажи?
Нищо! Колкото и те
да са тъжни в радостта,
с тях аз цял живот дете
ще остана на света.