Само ти не разбра-беше сън.
Сън в съня.
Заваля и вледени
света — самота...
 
Самота необятна вали
Нито дъх. Нито звук.
Вкаменени сърца.
 
Някъде, но надалеч от тук, 
има бряг и слънца.
 
Бъди моето мечтание.
Единствен бряг без очертания...
Ледена пустиня от лъжи,
в нея — аз и ти
сами в настръхналата зима.
 
Бъди пустиня и изгнание.
Далечен бряг без очертания...
Океан от ледени мъгли,
в него — аз и ти.
Дали навсякъде е зима?
Дали...
 
Нито ден.Нито два.
Векове — самота. Завля.
И те покрих в съня.
Само ти,
само ти не разбра.
 
Бъди грях и покаяние.