Текст и музика: Иван Кръстев.
Аранжимент: Красимир Илиев.

Дъжд  и море се преследват в безкрая,
незнайно къде, уморени от лятото,
незнайно защо влизат в съня ми
и с водните капки обикалям навсякъде.

Прегръщат ме в спомени: хора и къщи,
които отдавна вече ги няма…
Дали сме запазили своята същност
след толкова пътища извървяни?

Измити дърветата, празнично светят,
плажът  и паркът пак са  сами,
водата е пристан,живот или вечност,
която след себе си не оставя следи.

Край и начало се срещат понякога,
боли и от двете,знам от преди.
Прелита любов над стъпките в пясъка 
и като орис над мене кръжи…


Дъжд и море се преследват в безкрая,
единствено фарът напомня за юни.
Дъжд и море напоиха душата ми,
и след тях ще тръгнем, отново през дюните…