Ден като ден мина край мен,
а след това – отшумя...
Дъжд заваля... После слънцето изгря...
Колко съдби
всеки ден среща или дели...

Колко истини и илюзии
се събират във нас  всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот -
много време и много любов...

Но вървим напред и по пътя си пак -
търсим ключ от врата, или някакъв бряг.
И забързани не разбираме как,
летен дъжд преминава във сняг...

Ще събера и подредя
всеки сезон до сега.
А след това - времето ще продължи...
Просто така  –
както вчера и както преди.

Колко истини и илюзии
се събират във нас  всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот -
много време и много любов...
 
 Но вървим напред и по пътя си пак -
 търсим ключ от врата или някакъв бряг (знак)
 И забързани не разбираме как,
 летен дъжд преминава  във сняг.