Текст и музика: Иван Кръстев
Аранжимент: Красимир Илиев

Да те нарисувам, искам - 
не защото ме боли,
а защото те сънувам
по-красива от преди.

Да те нарисувам, искам
като плачеща върба,
като пиета, мадона,
като миг от вечността.

Припев:
Като преходно начало,
като край, безмълвен, тих,
като водно огледало,
като недовършен стих...

Да те нарисувам, искам
по-красива от преди.
Колко още да сънувам, 
че без тебе ме боли?

Да те нарисувам, искам
като шепнеща река,
като птица над гората,
разгадала пролетта.

Да те нарисувам, искам
като стъпка над жарта,
като зов от старо кино,
звън на сребърна пара/