MУЗИКА И ТЕКСТ: ВАЛЕНТИН ПЕТРАНОВ
АРАНЖИМЕНТ: KРАСИМИР ИЛИЕВ

Брегът до пейката застинал, 
двама влюбени седят.
Те от хоризонта идат, 
безвремие витае в тях. 
Те от хоризонта идат, 
безвремие витае в тях. 

Някак странно вдишва кея 
след поредната вълна. 
Не иска нищо той от нея – 
една целувка и роса.
Едно докосване със нея – 
росата става на дъга. 

Унесен вятърът на воля 
пак с любимите вълни, 
понася мислите нагоре  
пилей безброй, безброй съдби. 
Неспирен прави да се молим, 
кръстосва нашите съдби.

Със звездоносеца залисан 
далеч от малката Земя 
е този разказ недописан, 
започнат в древни времена. 
И този разказ недописан 
започнат в древни времена. 

Брегът до пейката отдавна  
за Любовта е станал бряг
и влюбени от хоризонта
пак се носят в своя бяг.
С този спомен разпиляван 
така до края на света.