Във сърцето нося
уличка една.
Там се гонят боси
други времена.
Там светът търкаля
топка от парцали.
и стъкла троши.
Там запяват птици
в старите черници
и във детските души.

Там, под всяка стряха,
помня, че преди
вечер се рояха 
всичките звезди.
Бяха тъй наблизко,
че ако поискаш,
можеш хей-така
да докоснеш лесно
пламъче небесно,
само протегни ръка.

После вятър нов ги завъртя,
нямах си любов- дойде и тя.
Питах закъде без топлина
в онези боси времена?

Във сърцето нося
уличка една.
Там се гонят боси
други времена.
Там светът търкаля
топка от парцали.
и стъкла троши.
Там запяват птици
в старите черници
и във детските души.

И звездите вече
греяат отдалече
с огън, който е студен.