Побелели мисли и сълзи в очите ми
Пак въпроси вредни -  как се става силен
В мене океани и вълни нестихващи
Пътят да намеря  - там обратно в себе си

Не се намира лесно пътят към дома
и всяка стъпка е следа
Безпътни спираме за малко в тишината
Мълчим и печелим време

Нарисувах птица, взех от нея полета
Свих гнездо далече - да не виждам хората
Като птица бяла ще летя над себе си
Ще събирам вятър да ме разпилее.

Не се обръщам, не повярвах в този свят
Не се научих на това
Да вярвам мога само в истини големи
и в обич, с живот без време.