Последна нощ, 
а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца 
дали навън вали.
Не ме е страх от теб, 
не искам да остана тук.
Това, което остава да направя пак 
е да бягам.

За кой ли път аз 
презнавам пред теб,
че не мога да бъда сам. 
Безброй години.
Години наред 
аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи,
в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах.

Дали дъждът навън 
или студът във мен
е това, което 
спира моя бяг. Оставам тук.
Не знам дали страхът, 
че връщам се отново тук
като странник без подслон, 
загубил своя дом.
Не спира сега.