Музика и текст: Иван Кръстев
Аранжимент: Красимир Илиев

Колко време ти трябва любов
да се слееш с моите истини,
след това като дъжд над гора
да излезем и двама пречистени?

Колко смях, колко болка и плам
се натрупаха там под клепачите?
Аз не искам нищо да знам
От това, над което се плаче…

Припев: 
Остани като пепел над масата
и недей да си тръгваш отново.
Моят ден напълни със звезди,
че нощта ми за  слънце готова е.

Подари ми птици и грях,
завещай ми есенно злато,
а когато остана без дъх -
възкреси ме с морето и вятъра.


Колко време ти трябва, не знам,
да повярваш, че вече съм твоя
и в съня ми - тих благослов
да разпалиш кладата своя?

След това - на седмо небе,
което единствено с теб съществува,
искам нежност от нас да вали,
вместо спомен за  кратко сбогуване…

Припев: 
Остани като пепел над масата
и недей да си тръгваш отново.
Моят ден напълни със звезди,
че нощта ми за  слънце готова е.

Подари ми птици и грях,
завещай ми есенно злато,
а когато остана без дъх -
възкреси ме с морето и вятъра.