Китни черги хълми са застлали,
вятър свири с медени кавали,
със златно зърно ниви изкласили,
цветя в полята слънцето попили.

Чисти звуци извори разливат,
там девойки във стомни ги наливат.
Те песен българска ще ни запеят
и със любов сърцата ни ще сгреят.

Припев:
Българийо, земя прекрасна,
Българийо, зорнице чудноясна,
със твойта хубост, хубост несравнима,
Българийо, теб вечно ще те има!

Дето минеш хубост ще откриеш.
Толкоз хубост, чак да се опиеш!
И хубост българска изгряла
на свят и пот ухаеш цяла.

Припев:
Българийо, земя прекрасна,
Българийо, зорнице чудноясна,
със твойта хубост, хубост несравнима,
Българийо, теб вечно ще те има!

Българийо, земя прекрасна,
Българийо, зорнице чудноясна,
със твойта хубост, хубост несравнима,
Българийо, теб вечно ще те има!

Българийо, теб вечно ще те има!