Винаги ще помня моя град,
моста непотребен, стар и слаб,
и морето, ах морето, 
как целува своя бряг,
гларус там в съня си стене,
и изплаква своя вечен глад.

Искам да се върна в моя град,
по моста безнадежден стар и слаб,
във водата до колене, 
мести се от крак на крак,
мълком моли някой да премине, 
по него пак, по него пак.

Винаги ще помня моя град,
моста непотребен стар и слаб,
той в една внезапна есен,
тръгна си ненужен сам,
бавно се стопи в мъглата,
не обърна глава назад.

Искам да се върна в моя град,
по моста безнадежден, стар и слаб,
с него нещо си отиде,
кой прогони, моста кой?
Между нас издига гръб мъглата,
как ще идвам отсега нататък при кого?

Винаги ще помня
винаги ще помня,
винаги ще помня,
винаги ще помня...