Припев:
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.

Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и не много силен,
един български анти-Исус,
който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
във зигзага на твойта съдба.

Припев:
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.

И когато се пукна над тебе
една есенна нова зора,
своя тих поетически жребий
той за мъка и орис избра.
С този избор тревожен и сложен
аз те моля над всички беди
върху гроба ми беден да сложиш
синева в полунощни звезди!

Припев:
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.