Намирам те във вечното послание,
което завещаха боговете,
във силата на шеметно дихание
в преплитането на ръцете…

Докосваме се сякаш в безтегловност
забравили за земното привличане.
Изгаря ни единствено готовност
за ненаситното обичане.

От шепота на спомени събрани,
от целия живот разбрах това:
не времето лекува всички рани!
Не времето а любовта!

Разкриваме душите си стаени,
ръцете ни узнават всички тайни...
Осъдени, а после опростени
ще бъдат греховете ни незнайни...