Кой ли днес поканих в моя златен свят? 
Сигурно натрапник някой пожелах... 
И отново срещи - неумели смешни,
гонят по часовник точно мен 
ден след ден. 

REFRAIN: 
Някак исках да избягам, 
стига вече със това. 
Лудо някой ме пресмята - 
чудо съм била. 

Кой ли утре ще попита как живях? 
Не със думи - няма смисъл и от тях. 
На душите дребни, не аплодисменти, 
а вълна от тайни ще даря с лекота. 

REFRAIN: 
Някак исках да избягам, 
стига вече със това. 
Лудо някой ме пресмята - 
чудо съм била.