За да засвири моето пиано,
убит е слон, отсечен абанос.
От тях клавиши някой е направил,
до бяло черно, до дървото кост.

И черно-бяла е и песента ми,
че и светът край мен е черно-бял.
Без радостта и мъката събрани,
нима човек е истински живял?

Припев: (х2)
Черно и бяло в нас се преплитат
във неделим кръговрат.
Черни и бели откъсват се дните
от календара живот.

За да засвири моето пиано
убит е слон, отсечен абанос.
И тази песен черно-бяла стана
добра ли е, това е друг въпрос.