Бавно ни залива морето
от сиви, тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни вЪВ калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева,
стиснали зъби подават си ръка,
не, аз не мога да спя сега!

Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят почне да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ни поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт,
не, аз немога да съм като вас!

Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и в анфас,
не аз не мога да съм като вас!

Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Аз пак си избрах тази съдба,
вечната черна овца!