Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, 
тогава имам най - много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, 
че за щастие ми е ред.

Борис Дали:
Нали без чувства с теб си лягам само, 
кажи защо тогава ми е гадно?
Когато те заболи, 
защо с теб ме боли наравно?

Емилия: 
Съгласни бяхме, никой не обича, 
а все по - силно на любов прилича 
и все по - страшно ми е, 
че някой ден това ще спре!

Припев:
Емилия: 
Точно когато казваме 
"недей да се влюбваш в мене"
Борис Дали: 
Казваме всъщност 
"обичай ме, не мога без теб"
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, 
само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб, 
кажи че този път всичко ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, 
и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият за да ни разделят, 
живота ми вземи и ме обичай пак.

Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, 
тогава имам най - много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, 
че за щастие ми е ред.

Нали разбрахме се когато идвам, 
сърцето си от мене да не взимам. 
Когато тръгвам си от теб 
защо усещам, че се разбива?

Борис Дали:
Съгласни бяхме, никой не обича, 
а все по - силно на любов прилича 
и все по - страшно ми е, 
че някой ден това ще спре!

Припев:
Емилия: 
Точно когато казваме 
"недей да се влюбваш в мене"
Борис Дали: 
Казваме всъщност 
"обичай ме, не мога без теб"
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, 
само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб, 
кажи че този път всичко ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, 
и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият за да ни разделят, 
живота ми вземи и ме обичай пак.

Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, 
тогава имам най - много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, 
че за щастие ми е ред.