НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, КОГАТО МЕ ПОГЛЕДНЕШ.
НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, КОГАТО СЕ УСМИХНЕШ.
НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, НО ВСЯКАШ ВИЖДАМ 
МЪЖ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, ПЪРВИ ПЪТ.
НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, ИЗТРЪПВАМ ОНЕМЯЛА.
НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, УМИРАМ ПРЕЖАДНЯЛА.
НЕЗНАМ КАКВО СТАВА, 
НО НЕ ПРИЛИЧНИ МИСЛИ В МЕН ВАЛЯТ.
 
ПРИПЕВ: (Х2)
ЦЕЛУВАЙ УСТНИТЕ МИ, КОЖАТА МИ, ВСИЧКО,
ЦЕЛУВАЙ ТАМ КЪДЕТО ЗНАЕШ ЧЕ ОБИЧАМ.
КЕЛУВАЙ КОЛКОТО И КАКТО ПОЖЕЛАЕШ, 
УМИРАМ С ТЕБ ДА БЪДА-ДРУГОТО ГО ЗНАЕШ.
 
ОБИЧАМ ДА ГЛЕДАМ, КОГАТО МЕ ЦЕЛУВАШ.
ОБИЧАМ ДА ВИЖДАМ КАК ЛУДО СЕ ВЪЛНУВАШ.
ОБИЧАМ ДА ЧУВСТВАМ В ТЕБЕ 
ДЯВОЛСКО ЖЕЛАНИЕ, ЖЕЛАНИЕ.
ОБИЧАМ ДА ГЛЕДАШ КОГАТО МЕ ЦЕЛУВАШ.
ОБИЧАМ ДА ВИЖДАШ КАК ЛУДО МЕ ВЪЛНУВАШ
И ПОСЛЕ КАК СТИХВАМ ПОЧТИ ИЗГУБИЛА СЪЗНАНИЕ.
 
Гледаш студено, гледам студено.
Чак ми се плаче от обида.
Всичко приключи - пито-платено,
ще си отида, ще си отида.
Бързо изтрелвам думи виновни,
ала от думите няма смисъл.
Светят в очите сълзи издайни
и щепнат:"друго, и друго искам".

Припев: (х2)
Кажи ми само дума и ще остана,
кажи, че съжаляваш и ще остана.
Дори да си отивам, вътрешно зная,
че не желая това да е края.

Малко ми стига да те обичам.
Много ми трябва да те намразя.
В лоши моменти всичко отричам,
трохичка гордост да си запазя.
Бързо изтрелвам думи виновни,
гневно повтарям: "няма смисъл".
Ала онези сълзи издайни
говорят:"друго, и друго искам".

Припев: (х4)
Кажи ми само дума и ще остана,
кажи, че съжаляваш и ще остана.
Дори да си отивам, вътрешно зная,
че не желая това да е края.