Заблеяло ми агънце, 
в Тодорови кошари, 
като му агне заблея, 
цяло му стадо разблея. 

Тодор на агне продума:
-Агънце байно рогато, 
защо си жално заблея, 
та ми стадото разблея? 

Дъл не ти трева зелена, 
или ти зобта не стига? 
Агънце жално продума:
байно ле, бачо Тодоре, 
къде е мойта майчица? 

Тодор на агне продума:
-Агънце байно рогато, 
таз сутрин рано в ниделя, 
дойдоха трима търговци, 
шепа алтъни дадоха, 
Рогуша на тях продадох. 

Агънце жално продума: 
-Помниш ли байно Тодуре, 
когато Тунджа придойде, 
синджир мостове събори, 
твоето стадо шарено, 
отвъд реката остана. 

Ти покрай брега ходяше, 
жално си милно плачеше, 
моята майка Рогуша, 
тя ти стадото преведе. 

Помниш ли какво обеща, 
каква ти беше думата? 
Рогата ше и позлатиш, 
краката ше и посребриш, 
Защо я байно продаде, 
на тези върли касапи? 

Тодор се жално нажали, 
с меден си кавал засвири, 
като си с кавал свиреше, 
сълзи му кавал обливат.