Що ми е хубост? Що ми е младост? 
Щом вехна сиротна с душа самотна.
 Що ли не сторих? Сърце си дадох, 
либе ме остави, клетви забрави.
 
Припев: 
Проклета да си душо моя. 
В огън да изгориш. 
Няма ли цяр за мъка твоя,
та да го забравиш?!? 
Песни тешат ме, да не плача, 
време не лекува.
Хиляда сълзи изплаках, 
сърце ми все тъгува. 
Хляб и сол даже сладко ни беше,
а голата земя - мека постеля.