Ех, години, хубави години, 
0как остават бързо зад гърба? 
Ний не сме май същите безгрижни, 
а по-мъдри и с угрижени лица. 
Ех, години, хубави години, 
падат като есенни листа, 
снимките мълчат и ни говорят 
и изпълват ни с усмивка и тъга. 

Припев: 
Младост, младост как отлиташ, 
бързаш никого не питаш, 
спомени остават само, 
дом над нашата душа. 
Ама как да знаех само 
що е болка, що тъга е, 
вечер не остарява, 
но пък тъне в самота. 

Помниш ли, сестрице моя, 
карахме се с тебе всеки ден, 
но без тебе аз сега не мога, 
ти най-верния приятел си за мен. 
Помниш ли, сестрице моя, 
първия ни трепет в любовта, 
малки бяхме, помниш ли тогава, 
а сега си имаме деца.