Питат ме, мамо, в село момите:
- що ти сА, Гано, църни очите?
А аз им думам, думам, продумам:
- Кога ме мама мене родила,
църни череши в ръце държала!

Гано, Ганке, пиле пернато,
Ганчице, душо калешо!

Питат ме, мамо, в село момите:
- Що ти е, Гано, тънка снагата?
А аз им думам, думам, продумам:
- Кога ме мама мене родила,
млади фиданки в ръце държала.

Питат ме, мамо, в село момите
- Що ти е, Гано, бело лицето?
А аз им думам, думам, продумам:
- Кога ме мама мене родила,
с пресно си млеко лице умила!