Вятър пирински шуми и всеки лист отронен
пада в моето сърце и ражда спомен
белите цветя,върха огрян през юли
мойто детство и града със дъх на дюни.
Ветре пирински не ме напускай ти
докато шумиш докато ми шептиш
аз ще помня род и бащиния дом
и коя съм и защо живея.
Ветре пирински не ме напускай ти
докато шумиш докато с мен вървиш
аз ще помня род и бащиния дом
на света защо живея.
Пее вятъра в нощта за славно,старо време
за комити и герои през вековете.
Аз съм твоя дъщеря в земя прекрасна
горда даде ми душа дане угасва
Ветре пирински не ме напускай ти
докато шумиш докато ми шептиш
аз ще помня род и бащиния дом
и коя съм и защо живея.
Ветре пирински не ме напускай ти
докато шумиш докато с мен вървиш
аз ще помня род и бащиния дом
на света защо живея.