Музика и текст: Иван Кръстев
Аранжимент: Красимир Илиев

Все си спомням онзи майстор,
дето мост строил
млада, гиздава невеста
във темелите вградил…
Струма бягала под моста,
а над него със кервани
носили платна търговци
от жените им тъкани…

Здрав бил, силен този мост,
със душа направен
и до днеска е такъв-
няма с него равен,
а под моста до темела
дива ягода цъфти.
Вечерта на сянка става,
сянка от преди…

Все си спомням онзи майстор
дето мост строил.
В камъка сърце оставил
и легенда сътворил.
Млада, гиздава девойка,
дълги си коси разплела
носи в менците водица,
и се слива със темела…